Христос посреди нас, скъпи мои читатели!

Времето на скърбите е времето на явяването на Божията сила.

Днес ние отбелязваме паметта на вселенските апостоли Петър и Павел. Единият бил богослов, другият – рибар; единият – образован, другият – безкнижен. Единият още отначало бил винаги редом с Христа, другият бил гонител на християните. Но всичко това било в миналото, а днес те се явяват първовърховни апостоли, защото имали велика любов към Христа и понесли кръста, който им приготвил Господ.

„Бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата” (Мат 8:31-32).

Вероятно някой би попитал: защо Христос изпълнил молбата на демоните, като им позволил да влязат в стадото свини? На това ще отговоря, че Той направил така не защото бил убеден от тях, а по силата на висши и премъдри цели.

Руски стенен календар за 1911 година

През всичките тези тридесет и повече години, в които се сблъсквам с едни или други аспекти на календарния въпрос, все още не ми се е случвало да чуя не само убедителни доводи, но дори и що-годе разумни разсъждения в полза на въвеждането на новия стил, което въвеждане бе последвано от сериозен раздор в църковния живот. Нека обаче отговорим на аргументите, които обикновено се изтъкват в защита на календарната реформа.

Несъстоятелност на аргументите на реформаторите

1) Точността

Твърди се, че календарът по стария стил не съответства на астрономическите данни, а новият стил поправя тази грешка.

Мат. 8:5–13

Великият и непристъпен Бог дошъл на земята в Христа Иисуса и станал близък и достъпен. Той посещавал домовете, ядял с хората, докосвал се до тях и те Го докосвали, докосвали одеждите Му и чрез това общение с видим Човек те получавали помощ от невидимия Бог.

„Светило за тялото е окото“ (Мат. 6:22).

Ние се изненадваме, когато дете невнимателно вземе нож и си пореже ръката, или докосне огън и се изгори; но още повече трябва да се учудваме, че ние възрастните сами си причиняваме огромна вреда с всеки грях: не се пазим и не се боим от греха, макар че всеки грях показва, първо – помрачението на нашия разум и съвест, и второ, трябва да сме наясно, че непременно и неизбежно той се наказва още в настоящия живот.

„Бог не гледа на лице; но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е” (Деян. 10:34-35).

Братя и сестри,

Ние винаги се възхищаваме от чудното майсторство на художниците, които са рисували светците в този храм^[1]. Преди време дойдоха тук от телевизията, за да заснемат иконите и внесоха много прожектори. Като ги насочиха към иконостаса, светците блеснаха в необикновена красота. В центъра на иконостаса стои Христос, а светците сякаш приемаха Неговия блясък. Най-хубаво изпъкнаха светците от южния св. престол, които друг път са в забулена тъмнина. Там са наредени само светци от български произход.

«Не се грижете» (Мат. 6:31), казва Господ. Но как да живеем тогава? Трябва да ядем, да пием, да се обличаме. Ала Спасителят не казва: нищо не правете, а казва: не се грижете.

На всеки ден от своя годишен богослужебен кръг светата Хри­стова Църква чества паметта на един или повече светии. А днес тя празнува в чест на всички светии. Всички светии ни наставляват на едно и също нещо: да бъ­дем благочестиви!

Защо? Защото, както пише свети апостол Павел в Първото си послание до Тимотея, – «благочестието е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия жи­вот» (4:8). И аз избрах за тема на моята днешна проповед: благочестието – ползата от него за тукашния живот.

Архипастирско послание до честния клир и православните християни в диоцеза на богоспасяемата Сливенска епархия по повод нестинарските игри

Боголюбиви отци, братя и сестри,

Нашият предшественик, блаженопочившият Сливенски митрополит Иоаникий, вечна и блажена да бъде паметта му, всякога в навечерието на така наречените «нестинарски игри» е намирал за нужно да се обърне към Богохранимото ни паство с думи на отеческа загриженост и отговорност за душите на поверения ни народ. Като негов предан приемник считаме за наш архипастирски дълг да последваме неговия завет и да кажем няколко думи за опасността от провеждането на тези езически практики, като предупредим и предпазим свещенослужителите и православните християни от Богодаруваната ни Сливенска епархия от небогоугодни и вредни за душите на народа влияния.

„А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина“ (Иоан 16:13).

Има много християни, които нямат подобаващото и правилно понятие за най-главните и необходими християнски истини; а има дори и такива, които изобщо нищо не разбират, които са християни само по име, но по мисли и чувства не са по-добри от езичниците. Болно и прискърбно е да се гледат тези наистина нещастни хора; те не вкусват радост в този живот, няма да се насладят на радостите и в бъдещия. Болно и прискърбно е да ги гледа човек, и то най-вече е болно и прискърбно, защото е толкова трудно, даже почти невъзможно, да бъдат научени на нещо!

Ние ще поменаваме починалите, както умеем, на земята, а заминалите си от нас души ще ни поменават на небесата, и тяхната небесна молитва за нас ще принесе далеч повече душевна полза нам, отколкото нашата – за тях.

С добро започна Господ, с добро и ще завърши. С добро започна, когато ни сътвори, с добро и ще завърши, когато ни спаси от греха, проклятието и смъртта.

«Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога» (Марк 16:19).

Чудно е не това, че Господ се възнесъл на небето, а това, че се възнесъл с плът и взел със Себе Си и тялото, в което се облякъл на земята. Чрез Божеството Си Той винаги пребъдва с Отца и Светия Дух. Затова и заради нашето спасение Той приел човешко тяло и след възкресението Си се възнесъл заедно с него и седнал отдясно на Бога Отца, по-горе от херувимите и небесните серафими. Защо?

Нашият Господ Иисус Христос след изцеряването на слепородения казал: „За съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи” (Иоан 9:39). Тези Господни слова не могли спокойно да слушат гордите мъдреци и праведници на този свят, каквито били иудейските фарисеи. Тяхното самолюбие и високо самомнение се оказали накърнени. На Господните слова те отвърнали с въпрос, чрез който изразили едновременно и негодувание, и самомнение, и насмешка, и ненавист към Господа, съединени с презрение към Него.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

„А който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен“ (Иоан 4:14). Така нашият Господ Иисус Христос говори на нас, които подобно на самарянката през целия си живот дохождаме при най-различни извори: на вода, храна, пари, удоволствия – на всичко онова, което ни се струва да е смисъл и съдържание на нашия живот.