На днешния ден ние, християните, имаме обичая да искаме прошка един от друг, затова и самият днешен ден се нарича ден на прошката.

Според св. Ириней Лионски Църквата е единна и неразделна и поместните църкви, влизащи в нейния състав, са равни помежду си, а тяхната власт принадлежи на епископите, на които „апостолите предали съществуващата навсякъде Църква”^[1]. Според Тертулиан всички отделни поместни църкви са равни помежду си, тъй като всички в еднаква степен владеят апостолската истина^[2]. Като равни, те се намират в братски отношения помежду си и общото съгласие между тях е гаранция за опазването на истината^[3]. Според св. Киприян Картагенски поместните църкви трябва да бъдат съединени помежду си и да съставят една Църква^[4]. И всички епископи са равни помежду си, подобно на това, както апостолите били равни по власт.

Боголюбиви братя и сестри, на 13-ти март 2024 г. след продължително боледуване във Военномедицинска академия (ВМА-София) в 22:22 часа, вследствие на многоорганна недостатъчност, се престави в Господа Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, първосветителят на родната ни света Православна църква, който е достоен продължител на делото на своите именити предшественици в най-новата ни църковна история – блаженопочившия Български патриарх Максим, негов духовен наставник, и приснопаметния Български патриарх Кирил.

Някой си свещеник писал на стареца, че една починала девица от неговата енория се явявала на своята приятелка, като прибавил, че втората била съвсем млада, чиста и невинна. Старецът му отговорил, че блажени Диадох съветвал да не се доверяваме дори на истински благодатни явления. Господ няма да ни укори за това, виждайки, че го правим не поради презрение към Бога, а за да не се поддадем на вражеска измама.

Мат. 25:31–46

1 Кор. 8:8–9:2

Този съд ще се извърши, когато в края на земната история „дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него”. Тогава Господ „ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи”, всички до един потомци на Адам. И всички тези хора Господ веднага ще раздели, „както пастир отлъчва овци от кози”. Господ без обвинители и без свидетели вижда, кой накъде е устремен, кой какво обича, кой на какво е предал душата си. Но за да не може никой да Го обвини в пристрастие и в изначално предопределяне на някого за погибел или за спасение, Той ще даде на всеки последна дума, за да види целият свят това, което Той вижда винаги.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Бог не е „Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи” (Лк. 20:38), - казал Христос Спасителят на невярващите във възкресението на мъртвите садукеи.

Възлюбени в Христа братя и сестри! Светата Православна Християнска Църква, вярвайки твърдо в тези нелъжовни слова на Спасителя, всякога на всеослушание изповядва непререкаемата истина, че животът на човека не се прекратява със смъртта. Какво виждаме да умира? Само тялото, което е взето от земята и пак се връща в нея. Плътта се разлага и се обръща на прах, а сам по себе си човек, с всичките си чувства и с безсмъртната си душа, продължава да живее, преминавайки от този свят в другия, задгробния. Следователно общението между живите и мъртвите не се разрушава със смъртта, а продължава да съществува.

Отговарям на твоето писмо. Казваш, че не умееш да различаваш помислите. Е, придобий ум за това. Казваш, че не притежаваш необходимите добродетели за спасението – смирение и търпение. Е, учи се на тях. Защото истинен е Бог, Който е казал: търсете и ще намерите, искайте и ще ви се даде. А ако веднага ти се даде това благо, ти не би тръгнала да го искаш и би паднала в гордост. Значи, смирявай се и се моли: Господи Иисусе Христе Сине Божий, помилуй мене грешната! Всичко необходимо Бог ще даде в своето си време.

Никой на света не обича своя син така, както небесният Отец обича покаялия се грешник.

Питате за неразкаяните грехове.

Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат (Лк. 18:14).

Към някои хора, които били уверени за себе си, че са праведни и се превъзнасяли над другите, Иисус Христос казал следната притча. "Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!" И нататък Иисус Христос добавя, че "тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (вж: Лк.18:10-14).

Вдовицата пуснала в храмовата съкровищница две лепти, а Господ казал, че тя турила повече от всички, макар другите да пускали в пъти повече от нея.

С какво приношението на нейните две лепти превъзхождало другите приноси? С разположението, с което било направено.

Лк. 19:1–10

1 Тим. 4:9–15

Веднъж Господ Иисус Христос минавал през Иерихон. „И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст”.

Закхей искал само да види Иисуса и не се срамувал пред хората заради своето желание. Като малко момче той се качил на смоковницата. А Иисус Христос го видял и казал: „Закхее, слез по-скоро”. Закхей искал само да види, но ето че той самият не само бил видян, но бил и познат. И не само това. Господ казва: „днес трябва да бъда у дома ти”. Не казал „искам”, или „Е, добре, ще дойда”, а именно „трябва”, като че някой или нещо принуждават Владетеля на небето и земята да направи това. И Закхей „бързо слезе и Го прие с радост”.

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение.”

Лк. 2:29-30

Господ отпуска, превежда от този живот в другия по-добър такъв светия и праведен старец Симеон. А грешника изгонва от настоящия живот, дори той да не е искал да умира. Светия и праведен старец отпуска с мир, а при грешника смъртта е свързана или с неочакваност и внезапност, или с тежки болести и страдания.

Какво е необходимо да направим, слушатели, когато не получаваме от Бога просимото, независимо от това, че просим нещо добро, просим от цялата си душа, просим с разкаяние за греховете? Какво да правим? Трябва да продължим още и още да се молим и ще получим това, за което просим.

Това висше Изкуство на всемогъщия Бог, посредством което от нищо е било сътворено всичко (Ин. 1:3), наричано още и Негова Премъдрост, действа също и чрез майсторите, за да могат те да майсторят прекрасни и съразмерни неща. Макар те вече да произвеждат не от нищо, а от някакъв материал – дърво, мрамор, слонова кост, или някакъв друг материал, който бива оформян от ръцете на майстора.