Беше ху­бав летен ден.

Ние живеем недалеч от града и съ­щия следобед се налагаше да отидем дотам по рабо­та. В този ден се честваше паметта на светител Ио­ан Максимович, архиепископ Санфранциски и Шанхайски. Разбира се, рано сутринта отслужихме света Литургия в негова чест и след това започнахме да се стягаме за заминаване. По това време имахме Тра­бант. Не зная колко от вас познават отблизо тази удивителна машина, но ще ви кажа, че трабантите са истински магарета. И като такива са подвластни на съвсем магарешки настроения. Ако има сред ко­лите магарешки инати - това са трабантите. Като каже, че няма да върви - така и става. Понякога без абсолютно никаква видима причина! Друг път като тръгне, та няма спиране!...

Ако днес някой говори за надвиснала опасност, го характеризират като „киндинолог”, (тоест такъв, който изучава опасни ситуации), в смисъл че се страхува, говори за опасността при нейното реално отсъствие. Ние бихме се радвали, ако нямаше опасност, в такъв случай нека ни окачествяват като „измамници”, „лъжци”, побъркани”.

Многоликостта и притворството на модернизма засега донякъде препятстват опитите за цялостна систематична критика на това явление. Нещо повече - неговите представители не се разпознават като рушители на църковното съзнание, а дори напротив – като нови велики учители на Църквата. Така наречените съвременни «богослови» вместо да допринасят за изобличаването на това явление правят точно обратното –  (без)съвестно се трудят за неговото утвърждаване. И в тази душна атмосфера като свеж полъх се появява трудът на о. Павел Гърбов «Неоправославието и неговите предизвикателства». Терминът, който той използува в случая е безспорно сполучлив, още повече, че е плод на самопризнание на един от въпросните "учители". Без значение кой термин ще предпочетем – по-известния, но според някои по-неточен «модернизъм», или по-точния, но по-неизвестен «неоправославие», в крайна сметка важното е да вникнем в същността на явлението и да се научим да различаваме лява ръка от дясна. Този труд безспорно ще ни е от полза, защото тук става въпрос за цялостна и систематична критика, обхващаща всички по-известни аспекти на тази съблазън. С Божия помощ започваме неговото публикуване на части. Приятно и душеспасително четене!

Кратко жизнеописание

От най-ранна възраст преподобни Анатолий се стремял към духовен живот, но майка му не го пускала в монастир и едва след нейната смърт през 1885 г., когато бил вече на тридесет години пристигнал в Оптинската пустиня. Скоро новият послушник Александър получил благословение да стане килийник на преподобния старец Амвросий Оптински. Още от това време преподобни Анатолий проявил дар на любов, състрадание и прозорливост.

В тези сказания (Отечника) е изобразено древното монашество като че на длан. Старците-повествователи вярно и с простота са изобразили монашеството, както неговото изумително духовно съвършенство от първите векове на християнството, така и разнородните увлечения на много от неговите членове по немощите от разтляването на падналото естество. И при верността, съединена с простотата, с които се отличава тази живопис, - положението на древното монашество, отделено от нас с пространството на много векове, пак не е толкова ясно, както зданието, отделено от взора при гъста мъгла.

Този филм е продължение от поредицата „Еволюция или Сътворение”. В него се разглеждат пет от основните митове, на които се крепи Еволюционната теория. Те са старателно разгледани и категорично опровергани от водещи световни учени. Тези митове се изучават в много училища в програмите по биология. Целта на филма е да провокира зрителя да се замисли в хода на изследването, дали наистина е съществувала Еволюция или се касае за една недоказана научна теория, която обаче всички сме свикнали да приемаме за истина.

Митрополит Антоний Сурожки – в света Андрей Борисович Блум или Блюм (1914-2003) е крупен „православен” модернист, проповедник на религиозния „индиферентизъм”. Активен участник в икуменическото движение.

Тимотей Митев 

Тази невероятна история ще ни върне 53 години назад във времето и ще ни пренесе в руския град Самара, който в 1956 година още носел името Куйбишев. Това чудо, потресло навремето целия православен свят, сега е известно под името „Стоенето на Зоя”, а също и „Вкаменената Зоя”. Да видим какво се е случило в Русия в суровите времена на Хрушчовото управление, когато християните отново били преследвани заради вярата си.

Най-интересната книга е Книгата на Живота. Нито научно-фантастичните разкази, нито народните приказки, нито криминалетата, фентъзи-книгите, или дори класическите романи, създадени от човеци не са толкова интересни, колкото е книгата на Историята, написана от Живота. Ако търсим наистина интересна история, можем просто да обърнем поглед към миналото или дори към съвременността и ще открием хиляди прелюбопитни и поучителни случки, които чакат да бъдат прочетени и осмислени.

На вниманието на нашите читатели ще предложим три любопитни истории взети именно от Книгата на Живота.

Неотдавна по покана на посланика на Швейцарската Конфедерация Валтер Гигер в посолството на тази страна в Москва се състоя вечеря с участието на представители на различни конфесии. По време на разговорите Валтер Гигер отбелязал уникалния опит на Русия в междурелигиозните отношения, който по негово мнение, би трябвало да бъде приложен в Западна Европа.

Какво става, когато се снимаш със статуя на дявола? Безобидно ли е и може ли да остане без последствия?!

Това е действителната история на една жена. Надежда Пиетарила. Богата и преуспяваща, жизнерадостна и пълна с енергия жена, която обаче живее без Бога. А когато живееш без Бога, тогава дяволът има власт над тебе. И в един прекрасен ден по време на една екскурзия тя се снима със статуя на дявола на Дяволския остров в Карибско море. Тази случка преобръща целия й живот и разкрива, че трагедията на нашето време, трагедията на нашия суетен светски живот се състои всъщност в нашата отдалеченост от Бога и близост с дявола, за което всеки от нас рано или късно ще плати, ако не се опомни навреме. Защото единствено вярата в Бога разкрива целта на човешкия живот. А целта на човешкия живот е да намери пътя към вечния живот. Този път за всички нас е Православната вяра и покаянието.

Мормонството или, както самите мормони, го наричат “Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни” е политеистична, окултна религиозна общност, разпространена основно в САЩ и страните от Латинска Америка.

Богословието е небесен дар, с който Господ сподобява праведника, човека със свят живот, а не грешника поразен от страстите, какво остава пък за такъв, чиято мисъл е осквернена от от ерес.