„Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас“ (Мат. 18:35).

Благочестиви слушатели! Помните ли евангелската притча за царя, който поискал да си оправи сметките с един свой раб? Помните ли, как този цар най-напред напълно опрости на длъжника си десет хиляди таланта, а после толкова се разгневи на него, че го хвърли в тъмница, въпреки молбите му за пощада? Вие, разбира се, помните по каква причина царят внезапно се прогневи на своя длъжник. По причина на това, че онзи сам не прости един малък дълг на своя другар, не прости тъкмо тогава, когато сам беше измолил от царя прошка.

Отстъплението на новия Израил от Спасителя към края на времената ще претърпи огромно развитие, както предвъзвестил апостолът: «оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението», а после, като следствие и плод на отстъплението, ще се «открие човекът на греха, синът на погибелта» (2 Сол. 2:3), който ще дръзне да се нарече обещания Месия, ще изиска за себе си поклонение като на Бог и ще го получи от подготвилите се да приемат антихриста с явно и тайно отстъпление от Христос. Отстъплението ще бъде толкова голямо, че «понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта» (Мат. 24:12).

Евангелието разказва, че Господ Иисус Христос взел със Себе Си на планината Тавор само трима от дванадесетте апостоли – Петър, Иаков и Иоан. Защо именно тези трима апостоли? Защо се преобразил пред тях, а не възвел на планината всички ученици?

„И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя” (Мат. 17:18).

Препремилостивият Господ по молбата на един човек изгонил от неговия син ням и глух бяс, който бил толкова свиреп, че го хвърлял в огън и във вода, и особено при новолуние го мъчил до крайно изтощение.

Откритията на Новото време. Гравюра на Ян Коларт, XVI век.

Антимодернизмът срещу съвременния свят

От самото название е видно, че антимодернизмът се бори срещу съвременността. Съвременността не се харесва на антимодерниста и той се стреми да разбере какво в нея не е наред: кога е започнала тази „съвременност“ – епохата на Новото време, кои са нейните стълбове, кои са нейните критици и защо. Възникват и още множество други въпроси.

Откъде идва търпението по време на изкушение? От знанието, че то се изпраща, за да бъде изпитана вярата в Бога, тъй че изкушенията се явяват един вид средство за проверка на верните. Затова и Иаков братът Господен ни увещава да се радваме, когато ни сполитат изкушения, като прибавя: „Изпитанието на вашата вяра произвежда търпение; търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени” (Иак. 1:3–4).

Наскоро не бях се зачитала в църковните хроники: кой, къде, с кого и как. Но дори и да не ги чета, пак не мога да избягам напълно от тях – все ще се намери някой да ми прати това-онова.

На мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна. Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат (Мат. 14:15-16).

Веднъж Господ отплувал на кораб в пустинно място насаме за молитва, а народът, като чул за това, тръгнал подире Му пешком от градовете. Като излязъл от кораба, Иисус видял множеството народ и като се смилил над тях, изцерил болните им. Когато дошла вечерта, пристъпили към Него учениците Му и казали: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.

Иска ми се, слушатели, да кажа няколко думи в чест на пророка Божий Илия и за ваше назидание. Ще ви разкажа какво се случи вчера.

Господ Иисус Христос бил в Капернаум, главния град на Галилея в онова време. Тук Той последователно в един ден на­правил четири чудеса: изцерил една кръвоточива жена (Мат. 9:20-22), възкресил дъщерята на Иаира (Мат. 9:23-25), излеку­вал двама слепи (Мат. 9:27-31) и после – един ням, хванат от бяс (Мат. 9:32-34).

В днешното литургийно свето евангелие (Мат. 9:27-35) ни се разказва за третото и четвъртото чудо.

„От сърцето излизат зли помисли” (Мат. 15:19). А в сърцето откъде са се взели? Техният корен е живеещият в нас грях, а техните разклонения, размножаването им и конкретният им вид зависи от собственото произволение на всеки човек.

При изцелението на разслабения Иисус Христос представил и друго немаловажно доказателство за Своето божество и равенство с Бога Отца.

Истинската свобода

Истинската свобода е действената способност на човека, който не е поробен от греха, да избира по-доброто в светлината на Божията истина и да го привежда в действие с помощта на Божията благодат.

Измамната представа за свобода

Днес по време на светата Литургия бе прочетено, мои възлюбени братя и сестри в Христа, евангелието от Матея за изгонването от Господа на бесовете от двама бесновати и много свирепи човеци. На какво ни учи то?

„Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата” (Лука 5:1-5).

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Христос казал на апостолите да отплават от брега към дълбокото на езерото и да хвърлят мрежата отдясно на кораба, на което те Му отговорили: „Господи, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме. Но по думата Ти ще хвърлим мрежата.“ И когато хвърлили мрежата от дясната страна на кораба, изтеглили оттам множество риби. В края на това събитие, когато апостол Петър се удивлявал на този чуден улов — защото рибите били толкова много, че се наложило да повикат и втори кораб на помощ, тъй като и двата били пълни до ръба и дори започнали да потъват, Господ му казал: „Отсега ще ловиш човеци.“