Ето, светлозарното тържество идва по-напред, като ни показва образа на Христовото възкресение. Ето, светлозарният празник на Лазар възсия, очертавайки Христовите чудеса. Ето, възкресението на Лазар, станало на четвъртия ден след смъртта му, носи плодовете на Христовото Възкресение, станало на третия ден. Ето, вторият предтеча, Лазар, се яви на тези, които седят в мрак и смъртна сянка, възвестяващ Светодателя и Спасителя Христа.

В наше време, когато наблюдаваме събитията по целия свят, оставаме с впечатлението, че адът е опразнен и всички негови обитатели са прескочили от там при нас. Тъмните сили, без да се крият, вършат всичко, което си поискат. Тази поквара се случва на всички нива, във всички държави, и понякога душата се изпълва с ужас. Как да не се отчайваме в такава ситуация? Как да си обясним всичко това и как да не се поклатим в нашите времена?

„Тебе, всепреподобна Марие, имаме като образец на покаянието, моли Христа да даде и нам покаяние във времето на поста...”
Светилен на утренята

В лицето на преп. Йоан Лествичник видяхме близък и достъпен за нас образец на поста и молитвените подвизи. Днес имаме пред себе си образ на покаянието също близък и достъпен в лицето на преподобна Мария Египетска. Кой не познава дивния живот на тази дивна жена? Кой не знае в какви дълбини на злото се бе спуснала тя, до какви висини на добродетелите след това се възвиси и как бе извършен този поразителен преход! Сега няма да разказваме известното на всички, а ще обърнем внимание само на какви основни истини относно подвига на покаянието ни наставя този поучителен живот.

„Пред погибел гордост върви, и пред падение – зъл помисъл” (Прит. 16:18 - слав.).

Затова не допускай зли помисли и няма да има падения. А в същото време за какво най-вече небрежат хората? За помислите. Позволяват им да се щурат, където и както им е угодно, и изобщо не се сещат да ги насочват към разумни и полезни неща.

„Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост“ (Марк 9:29).

Днешното евангелско четиво разказва за това как Иисус Христос изцелил един бесноват, когото учениците Му не могли да излекуват. Когато Иисус Христос слязъл с учениците Си от планината след Своето Преображение и отишъл при народа, към Него се приближил един човек, паднал на колене пред Него и казал: „Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха“ (Марк 9:18).

„Не съдете, за да не бъдете съдени“ (Мат. 7:1).

Това може би е най-популярният сред светските хора стих от Евангелието. Той често се използва, бидейки обръщан срещу християните, сякаш текстът означава да не вярваш в никакви определени богословски или нравствени истини. Това е първото внушение. Или пък ако все пак се придържаш към някакви богословски или нравствени норми, то със сигурност не бива да говориш за тях, и по никакъв повод не бива да ги разпространяваш в общественото пространство като нещо, което има някакво значение за културата и обществения живот.

Днес Светата Църква почита Светия Кръст Господен, този Кръст, на който Спасителят Христос принесе Себе Си в жертва за спасението на човешкия род.

Възлюбени отци, братя и сестри! На този ден в евангелското четиво ние с вас чуваме следните думи, казани от Спасителя Христос: „да вземе кръста си и Ме последва” (Марк 8:34). Преди да пристъпим непосредствено към разясняването на тези думи за Кръста, да си припомним, макар и накратко онези събития, които довели целия човешки род до кръстоносенето.

В рая нямало нито скърби, нито болести. Те се появили, след като първите хора нарушили Божията заповед, вкусвайки от забранения плод. И затова в лицето на падналия Адам всички ние достойно и праведно сме осъдени от Бог на трудове, болести, скърби и бедствия. „Проклета да е земята поради тебе, - рекъл Правосъдният Бог на престъпния човек, - с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си (Бит. 3:17). Оттогава досега на земята не е имало нито един човек, който в живота си да не е изпитвал скърби.

Мк. 2:1–12
Евр. 1:10–2:3

Апостол Павел говори за Господа Иисуса Христа, че Той е несравнимо по-висш от ангелите, защото „кому от Ангелите някога Бог е казал: "седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“ (Евр. 1:13). В същото време за ангелите ни е открито, че в някои отношения те са по-висши от човека, че „на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен“ (Мат. 18:10), че са много силни и в миг могат да се пренасят от място на място, че са утвърдени във вярност към Господа и вече не могат да отпаднат от Него. И ето, оказва се, че тези велики същества са само „духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение“ (Евр. 1:14). Могъщи и безплътни, те трябва да служат на нас, грешните, плътските, постоянно препъващи се и отстъпващи от Бога!

Когато Моисей и Аарон започнали да ходатайстват пред фараона да отпусне народа, отговорът бил още по-голямото натоварване с работа на угнетените израилтяни до такава степен, че те подигнали ропот срещу своите ходатаи: „Сторихте ни омразни пред очите на фараона” (Изх. 5:21).

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Скъпи мои, чеда Божии, деца на Светата Православна Църква! Днес е особен ден – Тържество на Православието, денят на тържеството на Светата Православна Съборна и Апостолска Църква, Тържествуващата небесна Църква и войнстващата земна Църква. И това е ден на радост за въплъщението на Божия Син заради пълнотата на Божеството в Неговото тяло – Църквата Христова. А Негово тяло са всички онези, които са се подвизавали и се подвизават, живеейки във вярата и в истината, в лоното на Църквата.

Тирон означава новобранец. Теодор съвсем наскоро бил постъпил в армията, в мармаритския полк в град Амасия, когато започнало гонението срещу християните при императорите Максимиан и Максимин.

Ето че настъпи светият пост. Да благодарим на Господа Бога, че Той ни дава време да се покаем за греховете си. Няма да бъде безполезно сега да ви кажа, благочестиви слушатели, няколко думи за това, с какво най-вече трябва да бъдем заети през дните на светия пост.

Колкото по-често искаме прошка, толкова по-дълбоко този навик ще се вкоренява в нашето сърце и ще укрепва. Както писал преподобни Антоний Оптински: „Това, че ви е трудно да искате прошка, е от липсата на изработен навик. А когато човек привикне към такова делание, тогава да се поклони публично в краката на някого за него ще бъде тъй леко и естествено, както за жаден да изпие чаша вода”.

Лк. 23:1–34; 44–56

Иуд. 1:11–25

С голяма болка апостол Иуда преживявал отпадането на хората от истината. Той пише за такива хора: „Те са безводни облаци, носени от ветрове, есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени” (Иуд. 1:12). Това са образи на потъпканата надежда.

Всички знаят какво е появилият се облак след продължителна суша и какво е плодното дърво за овощаря. Но ето че облакът преминава без да даде и капчица дъжд. И дървото, от което са чакали плод, се оказва мъртво! Така истинският пастир възприема духовната гибел на тези, които са поверени на неговата грижа. До такава степен той е свързан с тях. Също тъй болезнено и апостол Павел преживявал пастирските неудачи. Той казвал, че „комуто делото изгори”, тоест на когото паството бъде разпиляно, „той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън” (1 Кор. 3:15).

На 12 февруари тази година Светият Синод утвърди решението от 11 февруари на Сливенския епархийски духовен съд за низвержение без отлъчване от Църквата на иконом Иван Янков Иванов от гр. Сливен.

Отец Иван си спечели печална слава с продължителния си протест срещу избирането на новия Сливенски митрополит Арсений преди две години, изразявайки своето несъгласие със своеобразни пърформанси, протестно гладуване и народняшки проповеди, които бяха горещо приветствани от женската му аудитория както на живо, така и виртуално.