Покаяния отверзи ми двери, Жизнодавче!

Така започва да пее Църквата от днешната неделя – Неделята на митаря и фарисея.

Това означава, че скоро ще настъпи Великият пост и следователно скоро ние ще трябва да изповядаме нашите грехове. Да спрем вниманието си върху думите на това песнопение.

Отвори ми дверите на покаянието. Нима тези двери са тежкоподвижни и нима ние не можем сами да ги отворим? Те наистина за нас понякога се оказват тежки и ние сами, без Божията помощ, по никакъв начин не можем да ги отворим. Какво значи това?

Значи, че за нас понякога е много трудно да се покаем в греховете си, сами не си припомняме греховете, както подобава и сами не можем да пролеем сълзи, които умиват греховете. Дори понякога ни се струва, че всъщност не сме грешници и не сме оскърбили Бога с нашите грехове, понякога ни е много трудно да отидем на изповед пред духовника, не смятаме за необходимо да сторим това и без тази изповед си живеем спокойни като хора изпаднали в безпаметно и безчувствено състояние.

А защо е така? Защо е трудно да се каем? Защо е трудно да се ходи на изповед? Защо са тежки дверите на покаянието? По причината, поради която всяка врата, която дълго не е отваряна и дълго време никой не е минавал през нея. Механизмите на такива врати и такива двери са клеясали, заклинени, трудни за раздвижване и съвсем не е лесно да ги отвориш в това им състояние. Така става и с дверите на покаянието. Когато дълго време човек не се е каел за греховете си, дълго време не е ходил на изповед, то ясно е, че ще му бъде трудно да започне да се кае и да отиде да се изповяда.

И наистина, ако в същия ден или час, в който съгрешиш, ти не обмислиш греха си, не поскърбиш, не поплачеш; ако седмица, месец или два-три месеца не си спомниш за него, то ти вече няма да можеш да скърбиш за него така, както плачат каещите се грешници. Ако по време на сегашния пост ти не отидеш на изповед, ако не отидеш година, две или три, то за теб после не ще бъде лесно да се решиш да го сториш. А ако пет и или повече години не отидеш, то за теб вече ще бъде изключително тежко да го направиш, ти вече няма да можеш да си помислиш без страх, че трябва да се изповядаш и дверите на покаянието за теб ще са станали непристъпни.

Всичко е добре да се върши своевременно, в противен случай и лесното става трудно, и възможното – невъзможно. Когато болестта застарее и стане хронична е трудно да се излекува, и петното върху дрехата, ако скоро не се изпере, после е трудно да се премахне. И полето, ако всяка година не го плевиш, после трудно ще го очистиш от бурените.

И тъй, помнете, слушатели, че дверите на покаянието ще станат много трудноподвижни за нас, тоест за нас ще е много трудно да се покаем за греховете си и да идем на изповед, ако дълго не се каем, ако дълго време не ходим на изповед. Затова всеки ден се разкайвайте за своите грехове, веднага след като съгрешите, плачете пред Бога за греховете си и давайте обещание да се изповядате в най-скоро време пред духовника. По-често ходете на изповед и не позволявайте душевните болести да закореняват у вас, по-скоро умивайте греховните скверноти, не отлагайте очистването на душата си от плевелите на пороците.

А ние все отлагаме нашето покаяние: после ще се покаем. Все после и после, но кога после? О, дано не ни свари смъртта непокаяли се! Кога после? Не, бойте се от това самоуспокоение. То е твърде рисковано и в повечето случаи такова покаяние преди смъртта се оказва безполезно. Умиращият от глад накрая е с толкова отслабнали сили, че вече не може да приеме храна, която, ако би била приета навреме, би го спасила от смъртта. Така и умиращият в греховете си преди смъртта си дотолкова отслабва духом, че не може и не смее да се възползва от покаянието – това спасително лекарство от греха.

Не! По-скоро, колкото може по-скоро ни отвори дверите на покаянието, Жизнодавче! По-скоро, тозчас след като съгрешим ни помогни да се каем, да плачем, да скърбим и да се съкрушаваме за греховете. По-скоро през настъпващия пост ни помогни да се изповядаме пред духовника и да получим от Тебе прошка и развързване на нашите грехове! Амин.

Протоиерей Родион Путятин, Проповеди, Издательство "Благовест", Москва, 2000.

Превод: прот. Божидар Главев