Вчера апостолското четиво ни наведе на тази мисъл, а днес тя пряко ни се внушава от Евангелието. „Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето” (Мк. 13:33). „И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата…та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите” (Мк. 13:35–36).

Трябва да сме в очакване и всеки миг да държим в мисълта си, че ей сега ще се яви Господ и ще просияе като мълния от единия край на вселената до другия. Някои си мислят, че това очакване на Господа може да се замени с очакването на смъртта. И това е добро, или поне това. Но все пак очакването на Господнето пришествие е едно, а очакването на смъртта – друго.

Различна е мисълта за едното и за другото; различно е и чувството, което се поражда от едната или от другата мисъл. Деня Господен очаквай като ден, в който всичко ще се реши с безвъзвратно определение. След смъртта все още ще продължава времето на нерешеното отвъдно състояние, а денят Господен всичко ще разпредели за вечни векове и ще запечата така, че не ще можеш да очакваш никаква промяна.

Очаквал си, казваш. Продължавай да очакваш, и постоянно очаквай!

Но това, ще кажеш, отравя всяка радост. Не отравя, а само изгонва от порядъка на твоя живот радостите, които незаконно се ползват от това име. И така можеш да се радваш, но само в Господа. И Господа можеш да очакваш при такава радост, и ако Господ те завари в тази радост, няма да изисква от теб, а ти ще бъдеш похвален.

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев