Днес разликата между мъдрите и глупавите се заличава. Има я, но не ѝ се отдава значение, тъй като не може да бъде точно определена. Хората са равни и взаимозаменяеми.

Така е и в областта на богословието и църковното образование. Преди не всеки можеше да говори за Бога, а сега това може да прави всеки, дори откровено порочен човек. Сега и стари и млади, че и съвсем невръстни, всички на равна нога участват в развитието на богословието.

Икони днес рисуват без разлика и монаси, и затворници, и хора с православно съзнание, и хора с гностическо такова.

Леката, принизената и отслабената святост става достъпна за мнозина. Изчезва принципното отличие между малцината светии (те винаги са били малко) и мъдреците (те също винаги са били малко), от една страна, и мнозинството от хората, от друга. Митът с протестантски произход за всеобщото свещенство е само едно от следствията на това, че разумът е изключен, а законът – отстранен.

Всички хора се оказват равни поради простия факт, че по нищо не можеш да ги различиш. Всички хора са равни, защото няма порядък, няма го законът Господен в разума на човека, няма го разумът във волята на човека.

Опитът и предварителното знание говорят, че хората са различни по своето достойнство. Това е така, но пък е невъзможно да бъде точно определено.

Преди по определение се приемаше, че не всички могат да бъдат християни, че не всички християни са достойни да бъдат свещеници, че не на всички е позволено да учат другите, че не на всеки е позволено да управлява обществото и Църквата.

Сега всичко е наопаки: цялата Църква, а не свещеникът, извършва Литургията. Сега всички могат да управляват държавата чрез изборите. Гласът на всеки човек трябва да бъде зачетен във връзка с църковното управление.

Оттук идва и култът към простия, обикновения човек, култът към посредствеността и пошлостта, както и митът за близостта до народа.

Ние дори не можем да си отговорим на въпроса кой трябва да управлява – мъдрият или глупавият. Затова предаваме властта на мнозинството, на „всички”, в светския ритуал на политическите избори. Мислейки, че по този начин максимално снижаваме шанса да сгрешим.

Езикът ни не се преобръща да наречем тази уравниловка достижение на Новото време. Защото до това равенство ние достигнахме поради безизходица, заради това, че сме неспособни да определим кой е мъдър и кой е глупав, кой е благочестив и кой е нечестив.

Освен това на съждението по отношение на хората и техните дела се налага забраната: „Не трябва да съдим човека”, „той всеки момент може да се покае, или пък вече се е покаял”.

И така новият човек побеждава сам себе си. Ние повече не сме способни да ръководим себе си или другите. Неспособни сме да посочим къде е мъдростта и къде е глупостта. Следваме мнението на мнозинството и вършим това по силата на страстите си и на хладната пресметливост.

Антимодернизм.ру

Превод: прот. Божидар Главев