В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Днес празнуваме Тържеството на Православието – един удивителен празник посветен на възстановяването на иконопочитанието. Ала Православието винаги е било гонено. И винаги след всички гонения то е празнувало своята победа, колкото и чудно да е това. Спомнете си първите векове на християнството, когато десетки, а може би и стотици хиляди християни са умирали в мъчения само защото са били християни.

Забележете, че никога не е имало случаи, например, индус да бъде измъчван, за да приеме християнството.

Никога не е имало и такива случаи с индианците от Латинска Америка – инки, ацтеки или толтеки – да бъдат с мъки принуждавани да приемат християнството. Няма случай, в който към приемане на християнството мюсюлманин да бъде принуждаван с меч или други уреди за мъчения, докато обратното е ставало многократно. По някаква причина именно християните и на първо място православните християни били принуждавани със страшни мъки да се отрекат от Христа.

Защо е ставало така? Защо християнството постоянно е било подлагано на унижения и унищожение? Някои казват, че Църквата винаги трябва да е извън политиката. Ще ви кажа нещо удивително – може би мнозина ще се възмутят или ще се изненадат, но Църквата винаги е била главен обект на политиката!

Нека си спомним какво е политиката. Това е система от действия, които някаква група хора, партия или цяла държава предприемат, за да постигнат определени положителни резултати за себе си, за своята група, партия или държава. Тези действия, които едната или другата страна предприема, се наричат политика.

Всяка страна има своя политика, насочена към постигане на положителни резултати за себе си. Каква е глобалната политика в света? Някои смятат, че това е политика за овладяване на ресурси и политическо господство. Всъщност обаче глобалната политика се състои в борбата между две начала. Политиката винаги е борба – политическа борба между две партии или държави. Но най-важната политика, най-важната политическа борба е борбата между сатаната и неговите ангели срещу Божията Църква. Затова Църквата никога не може да бъде извън политиката – тя е обект на политиката.

Основната задача на политическата партия, ако можем така да се изразим, на сатаната и неговите последователи, сред които има не само ангели, но и хора, е унищожението на Божията Църква на земята. Ето затова Църквата винаги е била обект на политиката и никога не е била извън нея. Погледнете първите векове – задачата на хората, които са действали като оръдия на дявола, е била да унищожат Православието в неговия корен, когато то едва започвало да се заражда. Това са правили езическите императори и са го правили много активно, унищожавайки стотици хиляди хора, които всъщност не са направили нищо лошо срещу държавата. Това е била политика – държавна политика за унищожение на християнската вяра.

Когато християнството победило и възтържествувало при Константин Велики, не минало много време и на византийския трон се възкачил император Юлиан, който, запознавайки се с кабалистката и иудейската магия, повярвал в силата на магията, отрекъл се от Христос и станал този, когото сега наричаме Юлиан Отстъпник. Бивш християнин, който отстъпил от Христос и какво започнал отново да прави? Да унищожава Божията Църква!

След това възникнаха всевъзможни ереси, отново основани на кабалата. Ориген, който бил учител на Православната църква, се запознал с еврейските учители-кабалисти, започнал да проповядва апокатастасиса – всеобщото спасение на всички хора, независимо от делата им на земята, дори и демоните, според който всички ще бъдат възкресени и ще бъдат в Царството Небесно. Както се вижда, тази политика сатаната води постоянно.

Едно от тези политически действия е и това, което днес празнуваме. Император, който някога е бил обикновен овчар, става глава на Византия. Това му е било предсказано още когато бил овчар и отново от иудейски кабалисти! Така че когато той става император, повдигнал гонения срещу светите икони. Цялата Църква страдала, хиляди хора били изпратени в изгнание, измъчвани и убити.

Унищожението на Църквата продължило и в следващите векове. Спомнете си Византийската империя – тя била практически унищожена от османските турци и от нея не останало нищо, освен археологически артефакти и някои храмове. На мястото на някога могъщата хилядолетна православна империя днес е държава, която изповядва исляма.

Но нека си спомним и времето преди това, когато Западната църква се отдели от Православието – тя също се бореше срещу Православието, срещу Христовата Църква. Не може да има две църкви. Някои казват – католическа църква, православна църква. Скъпи мои, Господ е създал само една Църква. „Вярвам в Една, Света, Съборна и Апостолска Църква“. Не може да има две църкви. Католическата църква се отдели, следователно тя вече не е Христовата църква. Ние я наричаме църква само от политическа коректност.

И какво правиха римските папи? Изпратиха кръстоносци в Константинопол, които избиха жителите на града, убиха православния император, разграбиха всички съкровища, мощи и светини и ги изнесоха на Запад. Това също беше борба, която дяволът организира чрез римските папи срещу Православието.

Но най-страшните гонения преживяхме ние на територията на бившата Руска империя. Там гоненията срещу Православието бяха най-жестоки, защото това беше най-голямата православна държава в света. Мъченията, които преживяха нашите предци на територията на империята – без значение в Русия, Грузия, Абхазия или в някоя друга република, например Беларус или Украйна, които тогава бяха просто части, губернии на Руската империя – всички те преживяха страшни гонения и насилие. Свещеници и епископи бяха избивани, храмове бяха разрушавани. Но вижте какво чудо стори Господ – Той отново даде на Православието да тържествува. Защо се случва това? Защото Господ е казал: „Ще съградя църквата Си и портите адови няма да ѝ надделеят“.

Някои казват, че Църквата е извън политиката. Как така е извън политиката?! Та нали нейната политика е запазването и спасението на човешките души в Царството Небесно. А политиката на сатаната, неговите ангели и хората, които работят за него, е точно обратната – да отдели от Бога онези хора, които е възможно да бъдат отделени, и да ги направи свои послушни слуги, за да ги унищожи за вечни времена и да ги обрече на вечни мъки. Ето каква е политиката на сатаната, на неговите ангели и на хората, които работят за него. На земята има определена група хора, които се занимават именно с тази политика, и главната им политическа задача е унищожението на Православната църква, която спасява душите на хората за вечен живот.

Нека си припомним как понякога се е налагало да лавират политически православните патриарси. Ако си спомняте, през 1821 г. избухнало първото гръцко въстание – най-мощното въстание срещу турците. Когато въстаниците били разбити от турската армия, султанът заповядал всички гърци на територията на империята му да бъдат изклани. Знаете ли какво направил патриарх Григорий V, за да спаси гърците и Църквата? Той издал декрет, в който предал на проклятие, тоест предал на анатема всички, които подкрепяли освободителното движение на гърците срещу турската власт, забранил им да се причащават и ги нарекъл врагове на държавата. Само благодарение на тази стъпка гърците не били избити до един и Църквата била спасена. Въпреки това патриархът по-късно бил обесен на портите на Фенер, където е резиденцията на цариградските патриарси и до ден днешен, а той все пак е канонизиран и е сред светиите.

Вижте как е трябвало да лавира и Руският патриарх Тихон. Той също предаде на анатема съветската власт и всички разрушители на Църквата. Между другото, тази анатема никога не е била снемана – тя лежи върху всички наши предци, ако някой е имал такива, които са се борили срещу Църквата – убивали са духовници, разрушавали храмове, изгаряли икони и се подигравали на всичко, което е свято за православния човек. Тази анатема никога не е била снемана.

Но вижте как е трябвало да действа патриарх Тихон, когато разбрал, че тази власт все пак е била допусната от Бога за греховете на народа, че ще е за дълго, и че унищожението на духовенството ще е пълно. Той направил изявление, в което заявил, че не е враг на съветската власт, покаял се пред нея, че е бил монархист и че е благославял борбата срещу съветската власт. Какво беше това? Това беше политика. Той се опита да спаси Църквата по всякакъв начин, както постъпи и патриарх Григорий V.

Патриарх Сергий направи същото. Той прекрасно разбираше, че ще трябва да живее още много десетилетия под игото на атеизма и съветската власт, и той предприе една чисто политическа стъпка – призна съветската власт като държавна власт. Това беше факт по онова време, независимо дали искаме да го признаем или не.

Виждаме, значи, че Църквата винаги е била и е основен обект на политиката дори до ден днешен.

Мога да потвърдя това с още един факт. Преди време в интернет се разпространи интервю с генерал Решетников, който служеше много години в Службата за външно разузнаване на Генералния щаб на Съветския съюз и, разбира се, знаеше много неща, които ние не знаем. Неотдавна той разказа в интервю как в самото начало на Перестройката – не помня дали беше 1991 или 1992 г., но някъде в началото на 90-те години – в Русия пристигнал на посещение шефът на английското разузнаване MI6. Англичаните винаги са били най-големите врагове на Русия и останаха такива до ден днешен.

И, представете си, той се обадил и поискал среща и преговори с ръководството на Съветското военно разузнаване. Решетников го посрещнал заедно с помощника си и за голямо негово удивление, (освен всичките преговори, както винаги, имало и културна програма) англичанинът не поискал да отиде на балет в Большой театър или в операта. Той поискал да го заведат в Троице-Сергиевата лавра. Помните, че през 1988 г. беше хилядолетието от Кръщението на Русия и след това огромен поток от вярващи започна да се връща в Църквата. През 1988 г. беше възстановена Оптина пустиня и един по един започнаха да се възраждат руските манастири, да се строят храмове и народът започна да се обръща към Бога.

И ето този враг, който никога не е криел враждебността си към Русия, дошъл по своя собствена молба в Троице-Сергиевата лавра. Разбира се, на генерал Решетников му било много любопитно какво е довело англичанина там. Те влезли в Троицкия събор, обиколили територията и генералът разказва: „Забелязах, че този началник на английското разузнаване много внимателно оглеждаше лицата на монасите и миряните – православните хора, които често имаха бради. Именно тези хора той много внимателно разглеждаше. Лицето му се промени, в него се появи такава омраза, такава злоба – и ето този лондонски джентълмен, който е свикнал да крие емоциите си, защото е неприлично да ги показва, сега не успя да скрие злобата и омразата си. Той буквално просъска: „Защо вашите хора отново започнаха да идват тук? Ние ви научихме на демокрация. Ние ви научихме, че не може да се връщате на старите пътища. Защо отново започнахте да се обръщате към вярата?!“

Ето каква е работата, значи! Политиката, както е била насочена към унищожението на Църквата, така и остана. Основният враг е Църквата. Всички други политически движения си имат някакви икономически и политически задачи, но главната задача, помимо тези второстепенните, е унищожението на Христовата Църква в света. Защото сатаната, който е завладял почти цялото човечество, си е поставил отдавна своята задача и не я променя и до днес.

Затова Църквата винаги е била, е и ще бъде в основата на всяка политика. Унищожението на Православието е основната задача на световния елит, който се нарича или „световно задкулисие”, или както сега е прието да се титулува, „дълбока държава“ (deep state).

Наричайте ги, както искате, но това е елитът, който днес управлява практически целия свят. Или както някои ги наричат, „стопаните на парите“. Знаете кои са те, знаете къде се събират – в Лондонското сити и на Уолстрийт. Тези банки – банките на Федералния резерв и лондонските банки, днес са притежателите или стопаните на парите. И основната им задача е унищожението на Православието и помощта за създаването на световна еврейска държава, която ще бъде водена от новия Месия, или на еврейски – Машиах, еврейският цар, който ще бъде начело на тази държава. В Апокалипсиса той се нарича антихрист, тоест този, който ще дойде на мястото на Христос. Христос на гръцки, а на еврейски – Месия, тоест Помазаник на Бога. И той ще се обяви не просто за Божия син, а за Бог и всички ще трябва да му се поклонят.

Ето каква е главната задача и ето кой е основният враг – Христовата Църква. Затова през всички векове тя е била гонена, гонена е и ще бъде гонена до самия край. Но забележете, ние постоянно след гоненията празнуваме Тържеството на Православието, както тогава, по времето на иконоборството, след като го победихме, празнувахме този празник, и днес го празнуваме, така и в бъдеще ще го празнуваме, но вече на небесата.

Защото земната и небесната Църква са неделими – това не са две църкви, а една Църква, в две нейни части. Ние ще празнуваме този празник вече в небесната Църква и аз ви поздравявам с този празник и пожелавам всички, които доживеем до това време, да празнуваме този празник вече там, в Царството Небесно. Амин.

Воскресная проповедь схиигумена Гавриила (Виноградова-Лакербая, с литературен псевдоним Игумен N.), Канал „Кавказский скит”, ВКонтакте

Превод: прот. Божидар Главев