Що се отнася до всички разсъждения на езичниците относно влиянието на звездите и мнимия опит на астрологическата наука, чиито резултати те наричат ἀποτελέσματα, то ние трябва с всички сили да пазим от тях чистотата на нашата вяра. С подобни словопрения те се стремят да отслабят в нас подтика към молитва^[1], и за злите дела, които заслужават най-справедливо осъждане, с безбожна извратеност учат по-скоро да обвиняваме Бога, Твореца на звездите, отколкото човека, извършил прегрешението.

Но нека обърнат внимание на това, което казват техните собствени философи – че нашите души по природа не само са подчинени на небесните тела, но ­според тяхното собствено учение са по-немощни дори от земните тела^[2]. Или нека сами забележат, че макар многобройните и разнообразни тела на животни, дървета и треви да се зачеват едновременно и също така едновременно да се раждат в безбройно множество не само на различни, но и на едни и същи места, все пак в своето развитие, действия и страдания те се различават дотолкова, че право е да се каже, за всички тях просто не биха стигнали звездите. А какво би било по-нелепо от това, ако съгласявайки се с горното, те отговорят, че звездите влияят само върху съдбите на хората?

И как тогава ще дадат обяснение за близнаците, родени едновременно, но живеещи различно, по различен начин щастливи или нещастни и умиращи по различен начин? Да приемем, че при самото раждане са имали някои разлики, но по-нататъшното различие в съдбите им е толкова голямо, че вече по никакъв начин не може да се изведе на база астрологическите изчисления. Ръката на младенеца Иаков при раждането се оказало, че държала петата на по-големия брат, така че те двамата представлявали едва ли не едно тяло. Така наречените им хороскопи не биха могли да се различават. Та нима астрологът, наблюдавайки тези съзвездия, би могъл според един и същи хороскоп да каже, че единият от братята ще бъде обичан, а другият няма да бъде обичан от майка си? Защото, ако беше казал нещо различно, щеше да излъже, а ако беше казал истината, то със сигурност нямаше да бъде съгласно предсказанията на безсмислените му книги.

А ако не повярват на този разказ, понеже се основава на нашата история, могат ли тогава да отменят самата природа на нещата? И тъй като те твърдят, че никога не грешат, ако точно знаят часа на зачеването, нека не смятат за труд да обърнат внимание на зачеването на близнаците.

Трябва да се признае, че понякога те казват и нещо вярно, но го казват по някакво тайно внушение, което понякога изкушава невежествения човешки ум. И понеже то служи за съблазън на хората, това често е внушение от демоните, които знаят нещо вярно по отношение на временните неща – отчасти защото имат или по-изострени сетива, или по-фини тела, или по-голям жизнен опит; отчасти и защото светите ангели по Божие повеление им откриват онова, което научават от всемогъщия Бог. Понякога тези презрени духове под формата на пророчества предсказват и това, което самите те възнамеряват да извършат.

Затова истинският християнин трябва да се пази както от астролозите, така и от всякакви гадатели, особено от онези, които казват истината, за да не уловят с помощта на демоните душата му и да го въвлекат в това презряно общество.

Блаженный Аврелий Августин, О книге Бытия, Книга 2, Глава ХVІІ

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Защото, ако всичко е предопределено от звездите, какъв е смисълът да се молим – бел. прев.

[2] Тук бл. Августин иронизира езическите философи, че те не само правят душата робиня на звездите, но дори ѝ отнемат всякакво превъзходство над материята. Какво жалко състояние! Той използва тази хиперболизация, за да подготви почвата за следващия аргумент — че самото разнообразие в природата на живите същества (възникнали при еднакви звездни условия) опровергава тези астрологически твърдения – бел. прев.