Нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата (Ин. 5:7).

Разслабеният се оплаква, че той тридесет и осем години прекарал лежейки при къпалнята в Силоам, но не се намерил човек, който да го спусне в къпалнята, когато ангелът раздвижи водата.

Тази къпалня наистина била чудотворна. Всяка година от небето се спускал ангел и раздвижвал водата, и който пръв се спускал във водата, той оздравявал. Болният разслабен тридесет и осем години очаквал този благодатен момент, но или бил твърде болен, или без знатен произход, или някаква друга причина имало за нещастието му, та толкова време да не може да се възползва от целебната вода. Пък и болестта му била наистина твърде упорита – бил болен вече цели тридесет и осем години. В това е и бедата, че ако той би потърсил помощ в Господа, той отдавна би я намерил, но се надявал само на помощ от хората. Но и сега не се ли случва твърде често така?

Вместо да се обърне първо за помощ към Бога с молитва, болният първо търси помощ от лекари. Но защо да не бъде ползван съветът на благоразумен и добронамерен лекар? Бог е създал и лекаря и лекарството. Но преди всичко трябва да се обръщаме за помощ към Бога, след това да обърнем внимание на нашите грехове, които могат да са причинители на една или друга болест. Най-напред принеси покаяние за греховете, приобщи се със Светите Тайни, възползвай се от съвета на духовника, изпроси благословение да повикаш лекар, и след като си изтръгнал от душата си корена на болестта – греха, повикай най-сетне и земния лекар на тялото; тогава лесно ще получиш изцеление.

А какъв ще бъде изходът от твоята болест, това предостави на Божията воля. Само Бог знае какво е полезно за нас – да живеем, или да умрем. Много болни получават изцеление в Божия храм, но не всички. Защото не всички се решават завинаги да изоставят греха, а Господ предвижда това и не дава помощ. Не е толкова важно да получиш изцеление от болестта; много по-важно е да изоставиш греха. За болестта Господ няма да те съди, но ще те съди за греха. Спомни си колко пъти си давал обещание на Бога повече да не грешиш, а след като си оздравявал, пак си се връщал към греха, но Божието дълготърпение накрая ще се свърши.

Господ предузнава, че някой ще греши до смъртта си и затова прекратява живота му преждевременно. Грехът е по-упорит от болестта. Човек бързо оздравява от болестта, но грехът продължава да го държи във властта си. Малко ли хора на тоя свят са здрави телесно, но упорито се държат за смъртните си грехове, очаквайки върху им явно да се стовари Божият гняв. „Ох, аз знам, че Бог ще ме накаже за греховете ми”, казва човекът, но не изоставя греховете си.

Не! Не очаквай смъртта, а побързай да се очистиш от греховете си. И ден и нощ благодари на Господа за това, че независимо от твоите грехове, Той досега те е търпял. Дано не даде Господ да умреш скоропостижно; тогава вече ще те обкръжат не временни мъки – болести, а ще те обкръжат вечните мъки на ада.

Господи, изцели нашите душевни болести! Амин.

Протоиерей Василий Бандаков, Простыя и краткия поучения, Том 3, Ростов на Дон, 1880.

Превод: прот. Божидар Главев