Шеста Неделя след Пасха, на Слепия. Зрението и слепотата
Иоан 9:1–38
Деяния 16:16–34
Господ казал: „За съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи“ (Иоан 9:39). И днешните четива показват два противоположни примера за такъв съд.
Веднъж когато Иисус видял на улицата човек сляп по рождение, учениците Го попитали: „Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?“ А Иисус отговорил: „Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му“.
Знаем, че Исав още в утробата на майка си заслужил ненавист, а Иаков — благоволение (Рим. 9:13). Иоан Кръстител също още в утробата, с проиграване приветствал дошлата Дева Мария. Очевидно и този човек Господ е предузнал още в утробата и го е счел достоен да яви чрез него пример както за Божествената целителна сила, така и за не по-малко чудното човешко духовно прозрение.
Господ не казал нищо особено на слепеца, нито го попитал нещо. Той размесил пръст със слюнка, помазал очите му и му казал: „Иди и се умий в къпалнята Силоам“. Слепецът почувствал, че с нещо залепили очите му, и с доверие тръгнал към извора, без да пита защо е нужно това. След това почувствал допира на водата и изведнъж — открило му се онова, което дори не можел да си представи! Пред очите му сякаш се извършило сътворението на света!
И след това той постъпва като напълно духовно прогледнал човек, който разбира как се случват нещата и кое откъде идва. Не би било чудно, ако се беше объркал напълно и не можеше с нищо да свърже онова, което му се е разкрило. Но когато го попитали: „Как ти се отвориха очите?“, той спокойно казал: „Един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах“. И твърдо отстоява думите си, когато го завеждат при фарисеите.
Там го разпитвали упорито и пристрастно. Слепецът не чул нищо определено от Иисус, но когато фарисеите го попитали какво мисли той самият за Своя Целител, отговорил: „Пророк е“. А те му казват: „Ние знаем, че Тоя Човек е грешник“. Но той не се оставя да бъде объркан: „Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам“. И както и да се опитвали да го разколебаят, стараейки да докажат, че Иисус не е от Бога и изобщо не се знае откъде е, наистина прогледналият твърдо отстоявал своето: „Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо“.
После, когато бил изгонен, Иисус го намерил и му казал: „Ти вярваш ли в Сина Божий?“ Той отговорил: „Кой е, господине, та да повярвам в Него?“ Иисус му казал: „И видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е“. А той казал: „Вярвам, Господи!“ — и Му се поклонил. Истинското проглеждане винаги завършва с поклонение пред Бога.
А в книгата Деяния апостолски имаме съвсем друг пример. В град Филипи имало една жена, „обладана от дух да предрича“ (слав.). Тази жена в продължение на много дни вървяла след Павел и неговите спътници и викала: „Тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение“. На пръв поглед това е истинско духовно прозрение! Но „Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час“. Защо Павел постъпва така? Известната прорицателка би могла да доведе мнозина при апостолите. А сега самият Павел попада в тъмница.
Но работата е там, че макар жената да говорела верни думи, тя лъжела. Защото, ако тук наистина има служители на Всевишния Бог и път към спасението, защо тогава не върви с тях, а след тях? За славата на Христа е по-добре да бъдеш изгонен с позор, като прогледналия слепец; по-добре да бъдеш хвърлен в тъмница и временно да млъкнеш, като Павел, отколкото безкрайно да говориш за Христа без дължимото Му поклонение.
Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей на ежедневные Апостольские и Евангельские чтения.
Превод: прот. Божидар Главев