След Тайната вечеря настъпил прощалният час. И Господ Иисус Христос изрекъл Своята прощална беседа - тази чудна смес от скръб, радост и тайни, която ни разкрива душата и сърцето на Спасителя в най-важните часове от земния Му живот.

Като завършек на Прощалната беседа е възвишената молитва, наречена от най-древно време «Първосвещеническа», защото в нея Спасителят, като истински Първосвещеник, се моли за Себе Си (Иоан 17:1-5), за апостолите (Иоан 17:6-19) и за всички вярващи (Иоан 17:20-26). Който от вас днес е чул литургийното свето евангелие (Иоан 17:1-13), той е чул част от съдържанието на тази молитва.

За пълнота аз ще се спра в своята проповед на основните мисли на цялата молитва.

На един от хълмовете на Кедронската долина, от който се виждат Йерусалим, Гетсимания, Голгота и Елеон, тоест местата на Господните страдания и на Господнята слава, под дивното звездно палестинско небе, през една чудно благоухаеща пролетна нощ Спасителят, както повествува свети апостол и евангелист Иоан Богослов, дигнал очи към небето, очи пълни със свята кротост, безкрайна обич, неописуемо благоговение и неизмерима скръб, и излял цялата Си душа в усърдна молитва към Своя Отец, от която лъха животворна топлота и божествена сила.

Господ Иисус Христос дигнал очи към небето и захванал молитвата си така: «Отче, дойде часът» (Иоан 17:1).

За какъв час говори Господ? За часа на предстоящите Му изкупителни страдания за човешкия род. Пред ясния поглед на Всевидещия Спасител се изнизали едно след друго страшните събития, които щели да се случат още през същата нощ и на след­ващия ден: тежкият молитвен подвиг в Гетсимания, придружен с кървава пот; гнусното Иудино предателство, злоупотребата със символа на най-нежните и възвишени трепети на сърцето — целувката; нападението на въоръжената с ножове и колове тълпа; разбягването на учениците, «като подплашени гълъби при появата на ястреб»; неправедният съд у духовните и светските власти; трикратното отричане на уж готовия да отиде с Него в тъмница и на смърт Петър; гибелта на обхванатия от сребролюбие предател — обесването на Иуда; осъждането; падането под тежестта на кръста по трудния път към мрачната Голгота; разпъването; причисляването Му към беззаконници; лютите кръстни мъки; хулите, ругатните и насмешките от грубата, безжалостна, неблагодарна и ожесточена тълпа; смъртта...

И Спасителят се молил. Молил се усърдно, горещо и всеотдайно. Най-Чистият между чистите и Най-Светият между светите, Божият Син, Богочовекът преди подвига се молил! — А ние молим ли се? Когато ни предстои някоя важна работа или мисия, дигаме ли очи към небето, за да изпросим Божието благоволение и благословение? Когато ни посети някое изпитание, сещаме ли се за Бога, молим ли Му се, или роптаем и проклинаме?

В молитвата за Себе Си Спасителят се моли: да се изяви Бо­жията слава, като се извърши Изкуплението и се даде живот ве­чен на всички, които Отец Му е дал; да получи Той – Божият Син – и по човечество славата, която има у Отца преди свят да бъде.

Основната мисъл пък на Господнята молитва за апостолите и за всички вярващи е да ги опази Отец, за да бъдат всички едно, както Син и Отец са едно, както Отец е в Сина, и Син в Отца, тъй и те да бъдат едно.

Вие, братя и сестри, знаете значението на единството в живота. Но единството е особено важно за Църквата и в Църквата.

Единството, за което говори Господ по отношение на апостолите и вярващите, е духовно единство: единство във вярата (Мат. 18:20; 1 Иоан. 1:3; Евр. 10:25; Филип. 1:5), в молитвата (Мат. 18:19; Деян. 1:14), в любовта (Деян. 4:32; Филип. 2:2; Гал. 5:13), в култа (Еф. 4:5—6), в църковното управление (Еф, 1:17-22; 5:23—24; Евр. 4;14).

Апостолите и вярващите трябва да бъдат едно сърце и една душа в Христа Иисуса (Деян. 4:32). Но за съжаление, Христовата Църква в своята история знае мнозина «синове на непослушанието» (Кол. 3:6), мнозина, които са проявили разномислие, друговерие, които са проповядвали свое, а не църковно учение; които са отпаднали от Църквата. Причините се крият у човека, у членовете на Църквата, като разумни и нравствено-свободни същества.

«О мире всего мира... и соединении всех» — за мир в целия свят и за единение на всички, – така се моли тя всекидневно.

Днес Светата Църква тържествено празнува паметта на Светите Отци от Първия Вселенски събор.

Светите Отци от всички седем Вселенски събори са се борили за чистота на Православната вяра и за единството на християните, за единството на Христовата Църква.

Нека и ние като тях да ценим, да милеем и да работим за чистотата на вярата и единството на християните! Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.