„Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас“ (Мат. 18:35).

Благочестиви слушатели! Помните ли евангелската притча за царя, който поискал да си оправи сметките с един свой раб? Помните ли, как този цар най-напред напълно опрости на длъжника си десет хиляди таланта, а после толкова се разгневи на него, че го хвърли в тъмница, въпреки молбите му за пощада? Вие, разбира се, помните по каква причина царят внезапно се прогневи на своя длъжник. По причина на това, че онзи сам не прости един малък дълг на своя другар, не прости тъкмо тогава, когато сам беше измолил от царя прошка.

Така и Бог постъпва с нас. Каквото и да Го молим, както и да Го умоляваме, Той не ни прощава нито един грях, не забравя нито едно наше зло дело, ако ние сами не прощаваме на ближните си, ако не забравяме обидите, които понасяме от тях. И обратното, ако не се озлобяваме срещу ближните си, когато ни обиждат, ако забравяме всяко зло, което те ни правят, то и Бог забравя нашите зли дела, прощава ни греховете, колкото и тежки и оскърбителни да са те за Него. Можем да кажем, че и молитвата, и постът, и милостинята, и другите добри дела не са угодни Богу, когато таим злоба против нашите ближни. И обратното, Бог е милостив към нас дори ако малко се молим, малко даваме милостиня и малко вършим други добри дела, стига само да прощаваме и да забравяме всички обиди и оскърбления, които ни причиняват другите.

В един манастир имало монах, който прекарал целия си живот в леност и небрежност. Когато дошло време да умре, братята се събрали да видят как ще се раздели душата му с тялото. И тъй като безгрижният му живот бил известен на всички, те мислели, че ще се мъчи и тревожи. Но какво видели? Безгрижният монах умирал със смърт на праведник – умирал весело и спокойно. Всички се чудели и маели и приближили към умиращия с молба: „Кажи ни, брате наш, защо умираш тъй спокойно и весело, макар че целия си живот да си прекарал в небрежност?“ Болният, укрепен със силата на благодатта Христова, се надигнал и рекъл:

„Честни отци! Аз прекарах живота си в небрежение, и неотдавна ангелите Божии донесоха ръкописанието на греховете ми, които са твърде много, и, като го прочетоха, ме попитаха: помниш ли тия грехове? Помня – отговорих; но и вие си спомнете думите на Господа нашего Иисуса Христа: „Не съдете, и няма да бъдете съдени… прощавайте, и простени ще бъдете “ (Лука 6:37). А аз от самия ден, когато се отрекох от света и приех постриг, не осъдих нито един човек, не таях злоба към никого, на всички и всичко прощавах. Нека да се изпълнят над мене думите на моя Господ! Не успях да доизкажа това, и Ангелите веднага разкъсаха ръкописанието на моите грехове. Ето защо умирам тъй спокойно и тъй весело. Всичко ми е простено, защото и аз на всички всичко прощавах.“

Като рекъл това, болният легнал на одъра си и починал в мир.

Ето, слушателю, колко спасително е за нас да прощаваме всичко на нашите ближни. Когато Бог ни прощава, Той завинаги забравя греховете ни, сякаш никога не сме грешили пред Него, и ни обича, сякаш винаги сме вършили угодното Нему. Така и ние трябва да прощаваме, тоест, прощавайки, трябва всичко да забравяме, никога да не помним злото, което някой човек ни е сторил; трябва да го обичаме така, сякаш той ни е сторил не зло, а добро.

От това, слушатели, можете да видите, че онази прошка заради която Бог ни прощава всичко, е дело твърде нелеко, тя е дори свръх силите ни, тя е дар Божи. Да, ние непрестанно трябва да молим Господа Бога да ни помогне със Своята благодат да се научим да прощаваме всички обиди и да забравяме всички оскърбления, които понасяме от другите. И тъй, знайте, че ако за вас не представлява никакъв труд да прощавате, то тази прошка още не е с голяма важност пред Бога. Прошката е толкова по-спасителна за нас, колкото по-трудно ни е да простим.

И тъй, когато ви е трудно, когато не ви се иска да прощавате, и въпреки това молите Бог да ви помогне да простите, и накрая простите, тогава прошката ви е угодна Богу и спасителна за вас. Амин.

Протоиерей Родион Путятин, Проповеди, Издательство "Благовест", Москва, 2000.

Превод: прот. Божидар Главев