Ползата от скърбите

Дано ни помогне Господ да следим себе си (т. е. да се самонаблюдаваме) и от нашите сегашни и минали слабости (грехове) да придобием богатството на смирението, което мо­же и при липса на добри дела да ни прехранва и поддържа…

Ти се оплакваш от своята тъга и отпадналост. Как ти, която получаваш понякога и то нерядко духовни утешения, не прие­маш липсата на такива с благодарност! Ти знаеш, че не ни е полезно да имаме всякога утешения, защото можем от тях да изпаднем в тщеславие и гордост. И при скръбно настроение трябва да виждаме Божията любов към нас и сами да проявя­ваме към Бога любов в  скърбите – чрез смирение, търпение и благодарност. „Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме?” – казва Иов (2:10). Прочети у св. Иоан Карпатски глави 70 и 71, и у св. Исаак Сирски глава 78. Ко­гато намериш неизменен мир, тогава се страхувай!

За смирението и кротостта

Слънцето се предшествува от утринната светлина, а на всяко смиреномъдрие предтеча е кротостта – пише св. Иоан Лествичник, стъпало 24… Много похвали са изречени за кро­тостта и много порицания – против гнева. А ние, при все че знаем това, увличаме се от противните нам обстоятелства и изоставяме полезното за нас. Когато четем за смирението, умиляваме се и изглежда, че желаем да го придобием. Но при най-малък противен случай пламваме и забравяме за смире­нието, като обвиняваме братята, а не себе си. А такива случаи ни изпраща Сам Господ, за да се излекува от тях нашата немощ. Ние обаче оставяме Бога и захапваме камъка, според израза на Авва Доротей. Време е вече, сестри, да се вразумим и станем стражи на своите сърдечни действия. Но пръв от всички нас трябва да почна аз. Ако знаем, а не вършим, подлагаме се на по-голямо наказание (Лука 12:47). Молете се за мене и сами почнете да понасяте един другиму теготите, (Гал. 6:2) като осъзнавате собствената си немощ...

Архимандрит Серафим, „Оптинските старци”, София, 1991