«Какво да направя? Няма де да събера плодовете си» (Лк. 12:17).

Кратка е притчата, разказана от Господ в днес прочетеното Евангелие, но затова пък колко многозначителна.

Ето съдържанието ѝ накратко: На един богат човек Бог изпратил голям урожай и той изпаднал в недоумение, незнаейки къде да прибере зърното си. Човекът се разтревожил, защото нямало къде да насъбере богатата реколта от пшеница. Но нима това е реален проблем? Истински тревожно е, когато няма откъде да вземеш жито или хляб, когато жена ти и децата ти седят гладни и няма с какво да ги нахраниш – това е сериозен повод за тревога! А къде да събереш пшеницата, на такъв проблем бързо може да се намери решение.

Бедните, които протягат ръка, просейки милостиня, вдовиците, сираците, гладуващите – ето складове, ето хамбари, където може да се помести излишъкът от зърно. Дори ти да би имал несметни съкровища в този свят, то и тогава ти би намерил място къде да ги поместиш.

Нуждаещи се има много: хиляди хора бедстват – помогни им; много храмове са бедни и запуснати – украси ги, почисти ги; на много места християните все още нямат Божий дом и живеят без храм, без благодат – построй за такива християни дом за молитва; мнозина се намират в тъмнина и смъртна сянка – дай им възможност да се просветят със светлината на християнското учение. За всичко това ще ти бъде въздадено стократно, макар не в настоящия живот, а в бъдещия, и ще получиш вечно блаженство.

Тук на този свят колкото и да живееш, колкото и да се пресищаш с удоволствия, все пак накрая ще умреш, няма да се разминеш със смъртта. Винаги помни това и не забравяй, че блажената вечност за теб е по-нужна от всичко! Тя е по-важна от всички съкровища на света. Освен това трябва да се каже, че ядящите и пиещите без мяра умират много по-рано от тези, които живеят във въздържание. Има на този свят много богаташи, които злоупотребяват с Божиите дарове. Има и сред бедните такива, които с болка и труд добиват копейчица и след това бързат да я похарчат за нещо празно и безполезно, а понякога и за нещо вредно за себе си.

Колко богатства отиват нахалост у тези, които ги употребяват, за да задоволяват своите похоти и страсти? Та нали за това, че не си употребил за добро Божиите дарове, ще отговаряш пред Бога. А ако ги дадеш за препитание на нищите, то не само няма да бъдеш осъден за това, но дори ще получиш от Бога награда и то каква. Вечна! Ще бъдеш вечно блажен, сам Бог дава уверение за това.

Ако Бог ти е дал богатство, то бой се, да не би заради временните съкровища да загубиш вечните. Що за мъдрост е това да събираш в складове и хамбари богатство и да казваш на душата си: „яж, душо, пий и се весели”, – това е най-немъдрата мъдрост. Само животните живеят единствено, за да пият, да се насищат и да свирепеят. А ти имаш безсмъртна душа, за насищането на която си длъжен непрестанно да се грижиш. А тя се храни не с хляб, а със словото Божие и с тайнствата: „не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста” (Мат. 4:4), – е казал Господ. А да храниш тялото си с разкош според думите на апостола значи да сееш в плътта си, а който сее в плътта си, ще пожъне само тление.

Каква отрада може да има в тлението? Каква ползва в разрушението? Погледни тези, които са хранили душата, а не тялото си: телата им са нетленни явно защото и душата им е безсмъртна. А къде ще бъде душата на онези, които ядат и пируват бляскаво и разкошно? Ще отиде в ада на мъчения и поругание от бесовете. Знаеш притчата за богаташа и Лазар; знаеш, че в ада и капка вода няма откъде да намериш, за да утолиш адската жажда.

Боже! Боже! Колко голямо е безразсъдството на богаташите на тая земя! Амин.

Простые и краткие поучения. Том 8

Превод: прот. Божидар Главев