«Не се грижете» (Мат. 6:31), казва Господ. Но как да живеем тогава? Трябва да ядем, да пием, да се обличаме. Ала Спасителят не казва: нищо не правете, а казва: не се грижете.

Не угнетявайте себе си с тази грижа, която ви пояжда ден и нощ и не ви дава покой нито за минута. Тази загриженост е греховно заболяване. Тя показва, че човекът се надява на себе си, а за Бога е забравил, че е загубил упованието си в Божия Промисъл, че иска да постигне всичко благодарение само на собствените си усилия и да придобие всичко нему необходимо и придобитото да запази само по свои си начини.

Той със сърцето си се е вкопчил в своята собственост и на нея се опира като на надеждна основа. Любостяжанието го е оковало и той мисли само за това, как да насъбере повече и повече. У него мамонът е заел мястото на Бога.

А че ти, човече, трябва да се трудиш – да, трябва, но не се измъчвай с богопротивна загриженост. Очаквай всеки твой успех да дойде от Бога и в Неговите ръце предай своята участ. Всичко, което придобиваш, приемай като дар от ръцете на Господа и с непоколебима надежда очаквай от Него да продължи милостиво да те обдарява. Знай, че ако Бог поиска, може да не остане нищо от всичко онова, което притежава многоимащият. Всичко е тление и прах. Струва ли си да се измъчваш за такива неща?

И тъй: не се грижете!

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев