„Светило за тялото е окото“ (Мат. 6:22).

Ние се изненадваме, когато дете невнимателно вземе нож и си пореже ръката, или докосне огън и се изгори; но още повече трябва да се учудваме, че ние възрастните сами си причиняваме огромна вреда с всеки грях: не се пазим и не се боим от греха, макар че всеки грях показва, първо – помрачението на нашия разум и съвест, и второ, трябва да сме наясно, че непременно и неизбежно той се наказва още в настоящия живот.

А че душата действително става тъмна – тоест, че нашите разум и съвест се помрачават, когато съгрешаваме и не се пазим от греха, това ясно ни казва Господ Христос в днешното Евангелие. Той казва: „Светило за тялото е окото“ – тоест, за да виждаме чистотата или нечистотата на тялото, са ни дадени не едно, а две очи; и ако окото ни не е замърсено, не е помрачено, можем ясно да видим върху себе си всяка нечистота и безредие в облеклото или по тялото. Но ако окото е помрачено – нищо няма да видиш върху себе си.

Така и на душата са дадени окото на разума и окото на съвестта и ако те не са помрачени от греха, ти ще виждаш всичко в душата си – всички грешки, недостатъци, заблуждения; но ако си помрачил разума си с множество грехове – нищо грешно в себе си няма и да забележиш. „Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло.“ Същото трябва да разбираме и за душата.

Защо човек се предава на гордост, пиянство, разврат и други безчинства? Защото окото на разума и съвестта му е помрачено, потъмняло, затворено. Положението на слепеца, лишен от телесни очи, е жалко; но положението на грешника е още по-жалко – именно защото всеки грях се наказва още в този живот. И с каквото грешникът греши, с това и се наказва.

Известно е, че при пияниците от спиртните напитки първо в стомаха, а после и в самото гърло се появяват рани, които им пречат да приемат Светото Причастие – това е последното наказание за грешника на земята, а след смъртта, разбира се, го очаква вечна погибел. Колко развратници сме виждали, у които самият орган, с който се съгрешава е бивал поразяван от страшната и твърде разпространена болест рак. У един сребролюбец ръката била покрита с гнойни струпеи. Така с различни болести се поразяват сладострастниците, сребролюбците, горделивците, завистниците, гневливите и други грешници.

Но най-често се наказва онази част на тялото, която е съгрешила – частта, на която си служил с особено усърдие, на която си угаждал, която си възнаграждавал с грях – именно тя те наказва с болест, от нея страдаш. Случва се и това, че Господ понякога наказва грешника – и по-често грешниците – с беснуване, и всичко това бива, за да вразуми грешниците, да ги поправи, да ги отвърне от греха.

И не тъй ли Господ наказва човека за неизпълнение на светите Му заповеди? Колко примери виждаме, когато незаконнородено дете става бич за майката заради нарушението на седмата заповед: „Не прелюбодействай“. Колко често децата стават крадци само защото родителят им е нарушил Божията заповед: „Не кради“.

В житието на преп. Симеон се разказва за един дякон, на когото подхвърлили убит човек, и съдиите бързо го осъдили на смърт. Преподобният Симеон се помолил, и Бог посочил убийците; после се помолил още веднъж, и му било открито, че дяконът е претърпял това злострадание, защото отказал милостиня на двама бедни, когато е имал какво да им даде.

О, християни! Помнете тези примери и престанете да съгрешавате, преди Бог явно да ви накаже. Пазете чистотата на ума и съвестта. Ако помрачите всички сили на душата с мрака на греховете, след смъртта вечната тъмнина ще покрие душата ви.

Господи, просвети душите ни и ни спаси! Амин.

Простые краткие поучения. Том 3.

Превод: прот. Божидар Главев