Макар и телом жив, но мъртъв (за света) бе Иоан.
И вечно жив (по душа) — умрял и бездиханен.
Съставил описание на възкачването по лествицата (с тридесет стъпала), показал ни пътя със своето възхождане.
Иоан умря в тридесетия ден на пролетта.

На шестнадесет годишна възраст, бидейки вече съвършен по разум, Иоан принесе себе си като непорочна жертва Богу, възлизайки на планина Синай. След деветнадесет години той премина към попрището на безмълвието на пет стадия от храма Господен. Достигайки обителта Палестра на мястото наречено Тола, в нея преживя четиридесет години, пламтейки от Божествена любов постоянно разпалван от нейния огън.

Ядеше всичко, което позволява манастирския устав, но твърде умерено, като съкрушаваше премъдро рога на гордостта. Но кой може да предаде с думи извора на сълзи от неговите очи? Спеше толкова, колкото бе необходимо, за да не се повреди ума от бденията. Целият му живот бе една непрестанна молитва и безмерна любов към Бога.

След като толкова време се подвизава богоугодно, Иоан написа Лествицата, в която изложи учението за спасението и изпълнен с благодат, достойно се упокои в Господа, оставяйки и много други съчинения.

По неговите молитви, Боже, помилуй и спаси нас!

Постен Триод

Превод: свещ. Божидар Главев